Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2013 19:03 - Ахмед Доган, герой на нашето време - втора част
Автор: stranni4e Категория: Други   
Прочетен: 816 Коментари: 2 Гласове:
3

Последна промяна: 11.06.2013 14:26


      Дон Ахмедоно Догандини се беше изтегнал лениво върху поваленото дърво, като използваше за облегалка, услужливо подложения гръб на Дон Христони Перлини.
     -Еей, Дон Ди Местани, няма ли ги още гяурите бе?Те май се опитват да закъснеят?!Маскари, с маскари!
     -Няма ги Дон Догандини.Ама то има още половин час до срещата.
     -И кво?Те преди идваха винаги доста по-рано.Всеки се надяваше да изпревари другия за да ми си подмазва по-дълго време.Серсеми, ниедни!Той сигурно щото само клана Станишели ще дойде и за това го дават свободно.Стига си шавал бе Дон Перлини, че ще падна!
     -Ама схвана ми се кръста Дон Догандини!
     -Ще търпиш!Аз как търпях четири години, без да направя нито една консултация и нито една далавера?Като ходих в Косово на братчеда на сватбата се изложих.Само няколко милиона долара хвърлих.Сиромашия.Аз сега тъпкано ще му го върна на оня БудалаБабаит.Четири години да ме държи той само на трюфели и черен хайвер.
     -Идват, идват Дон Догандини!Три джипа се задават по баира – се развика възбудено Дон Лютиви Ди Местани.
     -Що три бе?Нали само с клана на Дон Сержинио Станишели, щяхме да правим лова?Бре тия гяури, не може да им дойде акъла.Айде ставай Дон Перлини, да ходим да ги посрещнем.
     Двамата скочиха пъргаво почти едновременно от дървото и се запътиха към Дон Ди Местани, като Дон Перлини предвидливо разчистваше пътя пред своя вожд, да не се закачи на някой трън.
     -Бойуронус Донове, добре сте ни дошли!Ама какво правите всички тук?С Дон Сотири Цацарини сме се разбрали, изобщо да не се появява по тия събирания.Ни евро ял, ни евро мирисал, нали така беше.Ами ти Дон Воленио Сидерони, ти що щеш тука?Да не си пак домъкнал оня серсем Дон Славини Мутрини Биневини?Пък и като гледам и двамата не сте в подходящи дрехи за лов.
     Наистина, от джиповете, въпросните господа бяха слезли с костюми и вратовръзки, съвсем невписващи се в заобикалящата ги ловна среда.Но от третия, Дон Серджинио Станишели и придружаващите го Дон Михаили Миковини и Дон Пламини Ди Бадемини бяха се изтупали в чисто новички червеникави маскировачни униформи и носеха наперено пушките готови за стрелба.И като по команда тримата червеникави ловджии се отделиха и застанаха встрани от другите двама и последвалия разговор.Първоначлно, двамата костюмирани Донове в един глас започнаха да бърборят, но своевременно бяха прекъснати:
     -Еее, гяури!Явяш, явяш бе!Нищо не ви се разбира.Я първо Дон Сотири Цацарини да каже, каква е причината за неговото присъствие.Не си ли доволен Дон Цацарини, че те направих Гл.Пъдар?
     -Ооо, аз съм много доволен, ама още не сме си изчистили сметките от оня незаконния риболов на дванайсети май.
     -Какво говориш бе серсем?Всичко съм ти платил до грош.
     -Не е така.Трябва да се изръсите още малко.Ако не бях аз да потулвам глупостите, на оня Баричели, сигурно щеше да се разбере как ги хванахте ония шарани.
     -Ааа за това ли.Верно, че оня будала направи голяма патардия, та щеше да подплаши рибата пък и наистина можеше да се усети раята как ги ловим шараните.Ей голям бунак се оказа тоя Баричели, пък ние си мислехме и Дон да го правим.Вече ме е яд, че му купих цяла телевизия на тоя серсем.Добре, ще ти платим и за тая услуга.Аз верните хора на фамилията не ги забравям.
     -Вярно ли, че сте щели да му дадете отделна фамилия.Та той няма мозък за две стотинки тоя Баричели.Такъв шум вдигна там покрай риболова, та хората почнаха да се чудят какво става.Добре, че се появих и замазах положението.Той Баричели що не сте го сложили за викар, да ви плаши дивеча.Той само за това става - пак нареждаше воз пълничкия Дон Цацарини.
     -Повече на гяури няма да разчитам.Верно щеше да стане голям фал тогава, та сега съм си викнал едно мое момче и чака отсреща на баира да му дам знак само да почне да вика.Деляни Пеевини, ако го знаеш?Пък и той с радост прие, щото искал да отслабне малко.И на Дон Воленио Сидерони, също му предложих да вдига патаклама и той почна, ама после спря, щото не сме му били прочели книгата.
     -Е не съм ли прав – отзова се беловласия Дон. - И на риболова ме излъгахте с шараните, и лова го кроите без мене, а казхте, че ще се съобразявате с моят план!Май ме правите на лумпен?!
     -Чакай малко.Дон Цацарини още не беше свършил, а той ми е по-важен.
     -Ааа нищо.Само исках да кажа, че го знам Деляни Пеевини!Колко пък негови дела съм потулил, знаеш ли?И нали той ми донесе куфарите с парите, платени от вас.Първи приятели сме с него.
     -Ашколсун!Това да се чува.Значи с тебе се разбрахме.Тия дни ще ти се обадя, ама чакай да оправим лова, че есенеска сигурно ще я изсекат тая гора и край на келепира.Давай сега ти Дон Сидерони, че много нервен ми се виждаш.
     -Е какво да давам?Излъгахте ме май?!Сякаш на лумпен ме правите!?Не сте ми прочели законите.
     -Ей гяур!Аз не мога да чета на Български бе!
     -Е нали рецитираше „Аз съм Българче“ и пееше химна.Как не знаеш да четеш?
     -Абе серсем, аз тия работи съм ги учил когато бях агент в ДС!Беше задължително.Кога беше това?Преди 30 години някъде.От тогава не съм виждал Българска буква.
     -Добре, ама Дон Станишели знае.Той руския е близо до родния език.Все ще се справи някак си!
     -Добре бе, ще я прегледаме тая книга!Айде стига си ревал.Ама ти продължавай да правиш гюронтия, та да изскачат зайците, чу ли!
     -Добре Дон Догандини!Вярвам във вас!Само не ме правете на лумпен!Ще направя всичко възможно.
     -Айде разбрахме се.Бегайте сега по живо, по здраво и да попитам, нали разтурихте офшорките, че тая седмица едно наше момче ще изкарва едни списъци.Ние всички се изчистихме.
     -И ние Дон Догандини – пак едновременно отговориха двамата неканени Донове, след което се завъртяха кръгом и отпрашиха с модерните си джипове.
     -Ееех Дон Станишели, не можем да се отървем от бурсуци.Абе ми къде е Дон Ди Чобани?
     -Така е Дон Догандини.Ами Дон Румелини Ди Чобани е на Вирджинските острови.
     -Ха-ха!Що ще там бе?!
     -Е нали разхвърляхме парите от офшорките сега, ама неговите доста, та банките не можаха да поберат всичко. Той нае една местна превозваческа фирма, там на Вирджинските осторови и извози милионите и ги складира.Нае гараж 1500кв.м., нареди пачките вътре на палета и спи на едно походно легло сега та ги пази.
     -Ааа, умно!Така трябва.И той се намъчи, като мене тия четири години.Тоя БудалаБабаит без малко да ни унищожи.Добре, че го преборихме.Алах е милостив, дойде края на тая немотия.Айде да ходим да видим как ще разпределим ловджиите, че цяло лято трябва да пукаме здраво.Е го Деляни Пеевини дига джангър, пък и Дон Воленио Сидерони, обеща да продължи с гюрунтията.Ще има берекет.Ама трябва да изтребим всяка жива твар до есента, че като застудее и раята ще я изсече тая гора.
     -Така е Дон Догандини.Аз за това съм довел Дон Ди Бадемини и Дон Миковини, много добри ловци.
     -Абе добри!Ти все едни серсеми ми водиш, та винаги провалят лова, ама айде сега сме заложили много капани из гората, та се надявам да няма провал.Пък и Гл.Пъдар, нали е моята дясна ръка.Нема страшно.
     -Добре, Дон Догандини.Нали знаеш, че ние винаги сме с теб?!Както кажеш така ще стане.  
     -Даа така е.Берекет версим.Ако не бях аз, още щехте да ядете само пържоли и кебапчета.Ама добре, че ви отворих очите.Еееех, докога ще управлявам тая рая!?Трябва да ми направите паметник ей!Там в мойто село.До новата седма джамия дето дигаме сега - поразмечта се Дон Ахмедони Догандини, но бързо се съвзе и подскочи: - Айде стига приказки.Давайте да видим кой къде ще застане.Ей, Дон Перлини!Стига си дремал.Идвайте тук с Дон Ди Местани да правим съвещание.
     Групата от шестима ловджии, седна около кръглия дънер и започна да разчертава гората и да разпределя дивеча за отстрелване.Наистина богато на наивни жертви се очертаваше лятото.Ама все пак трябваше да се побърза щото червената приказка щеше да свърши есента и като дойдат хората с брадвите да секат дърветата, е желателно да са се покрили вече някъде.Нямаше да им е за първи път, та не се притесняваха много.Но пък беше възможно, това да им е последния ловен сезон.





Гласувай:
3
0



1. zaw12929 - Много труд сте положил, за да ни к...
26.05.2013 19:38
Много труд сте положил, за да ни кажете вашата версия, но тя не е демократична, а вие не го разбирате!!!
цитирай
2. stranni4e - Какъв труд????
26.05.2013 21:23
Това е просто продължение на първия постинг по-рано в блога ми.И двете части са реплика на една статия отпреди 23 години във в-ник "Стършел", визирайки управляващата върхушка.Тогава нямаше обидни коментари или може да е имало в "Дума", ама незнайно защо съм ги пропуснал.Нашата версия!!!!Гали ми ухото, щом го възприемате като версия, въпреки, че самият аз, не разбирам кои сме "ние".Хубаво беше това да бъде уточнено.Истина е, че започнах този постинг, веднага след изборите, но го бях зарязъл и забравил.Но днес, като видях "празничната" обстановка на благотоврителния мач и веднага след това, като чух онова мъжко момиче Мая Манолова, да разказва пак стари небивалици, реших, че е време да го финиширам.А за демокрацията - нали казвате, че ГЕРБ я е потъпкал и унищожил.За какво говорим тогава.Къде да я търсим тая демокрация.Или щом БСП се сговори отново с ДПС, тя цъфва от само себе си.Много ми се иска, след време, да не се повтарям и да не изричам отново "Видягхте ли!?" и "Нали ви казах!", но историята ме е научила на друго.След две или година само, ще бъдем по-зле от всякога.Ще бъдем по-последни от всеки друг път.Разбира се, ГЕРБ ще са виновни за това и червените ще се измъкнат по терлици.Ще престоят 4 години в опозиция и пак ще атакуват по познатия ни до болка начин.Аз това нещо го виждам вече пет пъти, добре измислено и перфектно изпълнено от червената партия - Петър Младенов, Андрей Луканов, Жан Виденов и два пъти Сергей Станишев.Като и правителството на Любен Беров и на още два-три служебни кабинета, бяха с червени планове за спасение.Но естествено, винаги е виновен друг, независимо от разликата в класите и въпреки очевидните, прекалено краткотрайни и плахи опити за узурпиране на власта.Това вие не го позволявате, нито да бъде тенденция, нито да бъде запомнено.Въпреки всичко, аз съм оптимист.При всеки нов червен преврат, аз се надявам тоя народ да се събуди и да прогледне.Надеждите ми си проточиха прекалено дълго във времето, но аз не се отказвам.Аз все още вярвам!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: stranni4e
Категория: Други
Прочетен: 177615
Постинги: 118
Коментари: 133
Гласове: 2295
Архив
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031