2014-та - още една година на надеждата! :: Начо от Горни рът, разказва виц?!

     -Ей Странника, къде се изгуби бе?
     -Тук съм.Тук съм вече.
     -Чекай, оти толко съм се ядосал, та че се изедем.С онаа мойта са караме веч два саата.
     -Е що така?
     -Сеги че ти обясним.Абе отидех да доа Мая, .... кравата де.Та она днеска са е обола на некой трън лааса, оти само шъвърника.Връзах и я единио крак, после и другио и оно въжето свърши.А она маа с опашката и не мое да я издоим.Свалих я колано от гащите и и връзах опашката горе на една гредъ.Е не мое ти обясним кво стана баш тогива.Они гащите ми паднаа и о тоо момент, жената влезе о оборо.Мале, мале, като ме виде със свалени гащи и връзаната опашка на кравата, она вика, она ока, она гълча, а я и викам - абе не е това дето си мислиш ма.
     -Ха-ха!Конфузна ситуация, ..... ама смешна.
     -Абе кво смешна бе, я са попотих да и редим благи думи.Че земем да я продадем таа крава или барем да и сменим името, оти мойта много са люти, като речем - ела Майо, ела Майче - и почнем да я галим, ....... кравата де. Абе, маани го това ами кажи вчера дека беше та та немаше.
     -Е, вчера ме нямаше, ама днес съм на линия.Това е важно.
     -Да не си одил на протесто?
     -Не.Имах други задачи, но мои приятели бяха там.
     -Абе по колко лева им дадоа, оти нали викат, че са им плащале?
     -Това са пълни глупости и всъщност, ти къде си го гледал тоя протест, като всички наши "комунистически" телевизии, не го излъчваха.Аз като се прибрах, исках да видя нещо, да чуя, да разбера какво е станало, обаче освен за турския протест друго не чух и не видях.
     -Е ка ша разбереш?Ша доеш ти на мойо.Тука само парата играе бе баце.За толко годин, не разбра ли фатките на комунягите.Ама убав виц си пущил за Мая.
     -Стига с тая Мая, че наистина ще трябва да смениш името на кравата.
     -Абе, чекай да ти кажа и я една история.
     "Зимъска Мая като са тели и я викнах Лалето, комшиата отгоре, да помага.Он доде и седим отзаде двамата и она почна да напиня и да ражада.Лалето мине отпреде и она запре.Па дое при мене и она па почне да напиня.Он мине отпреде и она, па запре.Па му рекох: "Лалее, не минувай пред нея, оти она като те види и мисли дека са е отелила веке."
   - А, ареса ли ти?
     -Не е лош, ама е малко стар тоя виц бе Начо.
     -Е кажи па ти некой нов, кат си толко учен.И това е верно, не е виц.Питай Лалето.Виното дето ти пращах зимъска, беше от неговото.Ша каеш ли некой, па за Мая, ако знаеш.
     -Добре, но не точно за нея, а за бившия и съпруг, митничаря.
     -Ама тоа бившио, митничар ли е бил?Оти не казваш бе.Те сега сичко ми са изясни.Она не мое да тръпи некой да краде повеке от нея и за това го е маанала.
     -Възможно е.Както и да е, ето го вица.
     "Една седмица след като се разделили, пътна полиция подгонила въпросния господин, който бил с личната си кола и след дълго преследване с патрулката, самоотвержения полицай, заклещил митничаря и го принудил да спре.Приближил внимателно автомобила и след като разпознал шофьора, му казал:
     -Господин Манолов, ама вие ли сте това?!Охоо, ясно тогава защо бягате.Бог знае с какво е пълен багажника.Пари и контрабанда както винаги нали?!
     Вече бившия съпруг на Мая Манолова мълчал.
     -Добре, тогава.И двамата отлично знаем за какво става въпрос.Обаче, аз съм добър и състрадателен човек, а и понеже не знам съпругата ви защо ви е изоставила, ще ви дам един последен шанс.Няма да ви проверявам колата и изобщо няма нищо да ви сторя, ако ми измислите някаква правдоподобна причина за това, че бягате от униформен полицай.
    Тогава Милен Манолов вдигнал глава и попитал:
     -Значи, казвате, че не знаете, как сме се разделил със съпругата ми.Ами ето тогава истината за случая.Преди седмица тя избяга с един ваш колега полицай.И сега вие като ме подгонихте, помислих всъщност, че е той и ме гони, за да ми я върне.Та затова бягах и карах като луд."
     -Мм....Ха.......Ха-ха ........Ха-ха-ха.Абе не е лош, ама изпърво го не сванах.Ша каеш ли и друг?
     -Не, ще затварям.Имам работа.Айде утре ще пишем пак, тъкмо да науча повече за протестите, защото сега само слушам истеричните крясъци и заключения на разни червени ненормалници.
     -Аааа, те така та сакам.Добре, айде бегай.
     -Чао до утре.

Нагоре