*
“С нас е Бог, разберете, народи, и се покорете, защото с нас е Бог!… Могъщи, покорете се, защото с нас е Бог! И ако закрепнете, пак ще бъдете победени, защото с нас е Бог!” (Голямо повечерие)
*
Първият щурм на съглашенците започва на 9 август 1916 г.
След мощна артилерийска подготовка три френски дивизии тръгват на атака срещу българските позиции. Главният удар е насочен срещу височината Дуб. Българската артилерия открива бесен преграден огън и сериозно разстройва атакуващите вълни още в пунктовете на съсредоточаване. Оределите френски вериги са помитани от българските картечни роти на стотина метра от окопите. Когато оглушалите и обезумели от ужас французи стигат до българските окопи (само 2-3 пъти за 9 дни), идва редът на българската пехота и нейният “специалитет”  контраатака на нож. На десетия ден загубилият в убити и ранени 60% от бойците си френски главнокомандващ прекратява щурма.
На 21 април 1917 г. с две дивизии (22-ра и 26-а) сменилият французите английски корпус започва втория щурм на Дойран. След тридневна артилерийска подготовка, при която са изстреляни 150 000 снаряда, англичаните тръгват смело в атака. Напредват в гъсти маси. Българските окопи са разорани и те смятат, че там не е останал жив боец. Едва след войната генералите им ще научат, че българските щети са … трима ранени. Когато на 25 април в 0,30 часа английските вериги са само на няколко метра от окопите на българите, там ги посреща плътна картечна и пушечна стрелба. Тук-там български роти и полкове се хвърлят и в контраатака на нож. Към 3,00 часа атаката на англичаните е отблъсната по целия фронт. На бойното поле атакуващите оставят 8000 трупа. Заловени са стотици пленници.
Попълвайки загубите на 22-ра и 26-а дивизия и подкрепяйки ги с още една (60-а) дивизия, на 8 май 1917 г. английското командване предприема нов щурм на Дойран. Този път българската артилерия (над 200 оръдия) открива огън още преди пехотната атака. Българските снаряди избиват цели роти още в окопите. Объркани, англичаните все пак към 21,00 часа тръгват в атака. До 6,00 часа на 9 май атаките ще станат шест  всички отбити с огромни загуби. Само в предокопното пространство на 34-и троянски полк ще бъдат преброени 3300 тела на противникови войници и офицери. По данни на английски военни историци трите английски дивизии губят от 75% до 90% от състава си. Девета плевенска е непокътната и според английските историци, ако в този момент би тръгнала в контранастъпление към Солун, лесно би превзела главната база на Антантата на Балканите.
* * *
…Дойран – септември 1918 Англичаните (4 дивизии) и гърците (2 дивизии) са пред дойранските позиции на 9-а плевенска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов. По-голямата част от тях и днес са там – в огромни и красиви военни гробища…
След пробивa на фронта при Добро поле, французите настъпват бавно, очаквайки паралелния пробив при Дойран, за да не останат с оголени флангове. Всички погледи са вперени сега в ниските хълмове край красивото езеро. Тук Антантата е струпала колосални сили  четири английски, две гръцки и една френска дивизия. Девета плевенска е сама. Резерви няма. Знаейки съотношението на силите, плевенци се готвят да умрат. Много офицери обличат парадните си униформи, войниците слагат приготвените за последно бели ризи. Смъртта на българския воин по стар обичай трябва да бъде красива. В тези мигове никой и не си помисля, че ще оцелеят почти всички, ще унищожат 47 000 неприятели и ще спечелят най-голямата ни победа в историята.
Артилерийската подготовка започва на 16 септември. По българите при Дойран са изстреляни 350 000 снаряда, включително и газови… даваме 9 убити и 40 ранени.
В 5,00 часа на 18 септември три английски и една гръцка дивизия тръгват в атака. И в този момент заработва българската артилерия. Двеста и двадесет дула бълват огън. Генерал Вазов не пести снарядите, няма вече за кога.Четиристотин български минохвъргачки превръщат скатовете на хълмовете в ад. Четиристотин и четиридесет картечници правят огромни просеки в настъпващите. Огън бълват и 30 000 български пушки. Измъкналите се от бункерите българи поддържат такъв плътен огън, че до окопите стигат едва 20-30% от атакуващите. А там ги посрещат с ужасна и съкрушителна контраатака “на нож”. Противникът е спрян и обърнат в бягство, което скоро обхваща целия Дойрански фронт. На бойното поле остават повече от 11 хил. трупа, в британски униформи. Английският генерал Милн е смаян. В спомените си той ще напише: “Два часа след началото на атаката две от дивизиите ми бяха напълно унищожени (annihilated).” Англичаните опитват да пробият и в следващите два дни. Стопена е още една дивизия. В отчаянието си ген.Милн праща резерва (23-а английска и гръцката Критска дивизия) в обход през Беласица да опита пробив между 9-а плевенска и 11-а македонска дивизия. „Македонците” ги пускат на петдесет метра и ги избиват от упор с картечниците и огнехвъргачките си. Десет хиляди гърци изгарят по скатовете на Беласица.
На 19 септември генерал Милн събира всичко, което може да носи оръжие (готвачи, санитари и т.н.), за да попълни оределите си части. Но и последната атака е удавена в кръв. Българската артилерия е побесняла, бие с барабанен огън, за първи път използва и газови снаряди. В края на деня английските тръбачи свирят отбой. Милн е загубил 47 000 англичани и 20 000 гърци. Загубите на френската дивизия остават неизвестни, но също са чувствителни. Отбраната на българите е твърда и непробиваема, бойният дух – висок, волята за победа – неукротима. Това е най-кръвопролитното сражение в цялата Първа световна война, с най-голяма плътност на убитите на километър фронт. Генерал Владимир Вазов, командир на 9-та дивизия, пише: “Цели камари от хиляди трупове задръстиха скатовете… Това не бяха наемници сенегалци или араби, а чистокръвни англичани от Лондон, Бирмингам и Кембридж.” По-късно известният като враг на България Лойд-Джордж ще напише: “В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран”. Благодарение на укритията и фортификациите, умело поставени от ген. Вазов , девета плевенска дава само… 494 убити и 1208 ранени.
На 20 септември генерал Владимир Вазов докладва, че пред него няма вражески части… Няколко дни по-късно Девета дивизия марширува по улиците на Плевен заедно с 558 английски войници и офицери, взети в плен в последния ден на войната. През 1936 година в Лондон се организира честване по случей края на Европейската война. От българска страна делегацията ръководи ген. Владимир Вазов, като представител на победена страна. Когато слиза от влака на гара Виктория на перона е подреден знаменен блок на английската армия. Командващият церемонията дава заповед: „Сведете знамената! Преминава победителят при Дойран!”