Енергийната печалба, а не действията по изменение на климата, имат приоритет във външната политика на САЩ, пише Майкъл Дейвис-Вен. 

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на 24 март, по време на сесия, на която членовете осъдиха атаката на Русия срещу Украйна, призоваха за допълнителни санкции срещу Москва и призоваха за „защита на европейската икономика“. (Европейски парламент, Flickr, CC-BY-4.0)

От Майкъл Дейвис-Вен
Международна политика и общество

Докато войната в Украйна продължава да разтърсва геополитиката, по-ранните връзки, формирани по време на Студената война, се затвърждават. Но въпреки че споразумението за прекратяване на конфликта не се вижда – както се вижда в последните резолюции на Съвета за сигурност на  ООН  – връзките между глобалната енергийна политика и войната стават все по-ясни.

Връзката е илюстрирана в засега може би един от най-нещастните геополитически резултати от продължаващата война.

Въпреки че решението на Европейския съюз да купува повече втечнен природен газ (LNG) от Съединените щати може да изглежда, че решава краткосрочните проблеми с доставките на енергия на континента, то също така консолидира енергийната инфраструктура на ЕС от изкопаеми горива. В същото време това отслабва тази на възобновяемата енергия, създава лидерски вакуум при справянето с глобалните климатични промени и може да подкопае начина, по който ЕС прилага своя  Европейски зелен договор .

Важно е да се има предвид, че метанът, основният газ в LNG, е вторият водещ парников газ, допринасящ за изменението на климата и от 2011 г. „ надмина  прединдустриалните нива“ със 150 процента.

Продължаващата енергийна криза в Европа — отчасти резултат от войната — е шанс за увеличаване на скоростта, с която Брюксел декарбонизира европейските икономики.

Вашингтон казва, а Брюксел се съгласява, че плащането на САЩ за повече LNG е краткосрочно решение за „ подобряване на сигурността на доставките “ за Европа. Но това има смисъл само ако увеличенията не заключат завинаги континента в енергийна инфраструктура за внос на още повече изкопаеми горива, в момент, когато Брюксел уж е ангажиран с въглероден неутралност.

Американският газ ще доминира в Европа

Заместник-министърът на енергетиката на САЩ Д. Тюрк, втори отляво, срещу Марош Шефчович, вицепрезидент на Европейската комисия, на среща на 14 март. (DoE, Доника Пайен)

Понастоящем прогнозираното увеличение на вноса на газ от САЩ към Европа е повече от вероятно да изисква увеличаване на съществуващите европейски терминали за внос на втечнен природен газ.

Само преди година Европейската комисия одобри 20 проекта за подобряване на газопреноса. В момента терминали за втечнен природен газ се  изграждат  или въвеждат в експлоатация  в Белгия, Полша, Хърватия и Кипър, съгласно рамката на ЕС за проекти от общ интерес „за електроенергия, газ, петрол, трансграничен въглероден диоксид и интелигентни мрежи“.

За да декарбонизира икономиката на ЕС по-рано, газовите проекти в настоящия и петия списък с проекти от общ интерес на ЕС бяха намалени с „38 процента“ в сравнение с предишния списък, напредък, за който комисията кредитира „ целите за декарбонизация “ на ЕС .

Вносът на втечнен природен газ от САЩ вероятно ще се увеличи през следващите осем години и ще спре този напредък. Вместо това инвестициите за развитие и подобряване на инфраструктурата на ЕС за внос и пренос на изкопаеми горива, за да се посрещнат тези увеличения, трябва да бъдат насочени към възобновяема енергия.

Тъй като САЩ са „ най-големият производител на газ в света “, ЕС е „вторият по големина потребител“ само след производителя, САЩ са първият суверен, който може би несъзнателно извлича финансова полза от войната между Русия и Украйна.

Миналата година „ Износът на втечнен природен газ  за ЕС регистрира най-голям обем, достигайки повече от 22 милиарда кубически метра, с прогнозна стойност от 12 милиарда евро“.

Тъй като войната бушува и санкциите срещу Русия остават в сила, позицията на САЩ става още по-завидна, тъй като цената на LNG газ все повече не се основава единствено на конкурентни цени, а на достъп до един предполагаем сигурен доставчик.

Тъй като производството на втечнен природен газ в САЩ нараства експоненциално от изграждането на нови „ уреди за втечняване “, ЕС беше в добра позиция като водещ потребител, след като САЩ станаха доставчик тук само преди шест години. Войната промени динамиката. Сега, както признава комисията  , „САЩ вече са най-големият доставчик на втечнен природен газ (ВПГ) за ЕС“.  

Позицията на ЕС в неравностойно положение

Щети от наводнения в Пепинстер, Белгия, на 17 юли 2021 г. (Кристоф Ликоп, Европейска комисия, Wikimedia Commons)

Докато да бъдеш единствен основен доставчик на пазара със сигурност е добре за икономиката на САЩ, това не е за един-единствен основен потребител на стока сега с по-малка ценова конкуренция. Малко ирония е, че преди войната засилването на конкуренцията и гарантирането на енергийна сигурност чрез диверсификация на енергийните доставки бяха причини, посочени срещу позицията на Русия като водещ доставчик на енергия за Европа.

Сега, въпреки твърденията на ЕС и САЩ, че работят с „ разнообразни  източници по целия свят“, за да заместят доставките на руски газ за Европа, реалността е, че САЩ изглежда просто замениха Русия.

Всичко това означава, че ЕС сега се намира в неравностойно положение – по отношение на доставчик, който продължава да не успява да превърне въглеродната неутралност в национална цел, както 27 държави-членки на ЕС.

Транспортен контейнер за втечнен природен газ. (Сърна)

Разбира се, това не е добра позиция за ЕС: Брюксел се  опитва  да намали по-високите сметки за ток на европейците, причинени от „ покачване на цените “ за потребителите, след като цените на електроенергията на едро се повишиха „ с 200 процента“  на годишна база, “, което според ЕС се дължи „ предимно  на глобалното търсене на газ“.

Това е още по-тревожно, тъй като президентът на САЩ Джо Байдън досега не успя да поведе останалия свят в разрешаването на неизбежната глобална климатична криза.

Наричайки увеличението на цените на бензина в САЩ „ покачване на цените на Путин “, Байдън за съжаление и умишлено политизира глобалната политическа криза като национален енергиен проблем. Усилията му са предадени от знанието, което дори много по-малко информираните имат, че Русия, член на ОПЕК, не е повишила произволно цените на американския газ с около „ 75 цента “.

Коментарите на Байдън подчертават остарялата, но силна пъпна връзка между енергията и икономическия растеж и, което е по-важно, показват, че енергийната печалба, а не действията по изменение на климата, имат приоритет във външната политика на САЩ.

Той също така разкрива, тъй като напомня, че изменението на климата е политически целесъобразно в САЩ, където  се произвежда повече петрол, отколкото  навсякъде другаде по света.

Накратко, изпомпването на Европа с допълнителни 15 милиарда кубически тона газ плюс възможни 50 милиарда до 2030 г., увеличаването на производството на изкопаеми горива през последните години и неуспешното изготвяне на национален план за изменение на климата, всичко това предполага, че САЩ не са и не могат да служат като глобален лидер по изменението на климата.

Липсващ лидер по климата

Светът от години е без постоянен и убедителен глобален лидер, от който се нуждае по отношение на изменението на климата. Брюксел се опита да поеме ролята и да подмами САЩ и Китай да действат. Но със своята сделка за метан ЕС се поставя в доста неудобна позиция, която подкопава лидерството на Европа по отношение на изменението на климата.

И това ще се случи, когато Вашингтон винаги се опитва да установи дали обаждането от Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, е свързано с газа или изменението на климата. Подобно замърсяване на репутацията на ЕС по отношение на изменението на климата е напълно ненужно и би могло да бъде избегнато, ако комисията се съсредоточи върху преминаването към възобновяеми енергийни източници, дори във времена на криза в енергийните доставки.

Може би никоя друга глобална стока не е допринесла толкова дълга кървава история за съвременните икономики освен петрола. И тъй като газът все повече се превръща в новия петрол – и „ дрога “ за икономиките – връзките между енергията и войната рискуват допълнителни заплахи за живота на места, където хората вече умират от топлинни вълни, предизвикани от изменението на климата, покачване на морското равнище и суша – и добре преди това, което прогнозираха моделите за изменение на климата.

Немислимо е да си представим войните да имат толкова дълбоко въздействие върху енергийните доставки и сигурността, както е сега, ако основните източници на енергия са възобновяемите източници. Това не е първата и със сигурност няма да бъде последната война, водена в далечно място, но все пак оказва влияние върху живота по-далеч.

Тази реалност и непосредствените заплахи, породени от въздействието на изменението на климата, трябва да осигурят достатъчен стимул за по-обоснован отговор на настоящата енергийна криза в Европа. Никой не може да бъде сигурен кога и как войната ще приключи, но несигурността не е разумно извинение за консумация на все повече изкопаеми горива. Вместо това предоставя възможност за промяна, тъй като хората са повече от вероятно да разберат и приемат цената.

Майкъл Дейвис-Вен е анализатор на публичната политика и експерт по комуникации. Той работи върху глобалното управление на околната среда с фокус върху смекчаването на климата и мерките за адаптиране към климата между развиващите се и развитите региони. Той е младши сътрудник във Vrije Universiteit, Амстердам.

Тази статия е от Международна политика и общество .