"Тъй като боеспособността на НАТО е под въпрос, враждебните режими са заети с проучване на слабите места на Запада", пише британският The Telegraph :

В началото на президентството си Доналд Тръмп хвърли "майката на всички политически бомби" в Афганистан – прелюдия, оказа се, не към по-строга линия към талибаните, а като сключи сделка с тях. Външната му политика винаги е била непостоянна и импулсивна, което има своите достойнства : враговете на Америка никога не биха могли да определят точно как би реагирал той. Джо Байдън е по-предвидим. Иска да се възстанови вътрешно, у дома, с по-малко задгранични заплитания и залитания. Външната му политика може да се обобщи с две думи : По-малко Америка навън.
Без Съединените щати останалата част от G-7 няма какво да каже. Същото важи и за НАТО. Байдън казва, че пренасочва вниманието си към Китай, което поставя очевиден въпрос : кои други съюзници вече не са приоритет? Къде може да е следващото място за изпадане?
Докато дебатът за краха в Афганистан на Запад беше ужас и неверие, в Москва и Пекин имаше по-оживена и практична дискусия. Руските дипломати приветстваха талибаните като "нормални момчета", които "са много по-способни да постигнат споразумения, отколкото марионетното правителство в Кабул". Китай възхвалява по-голяма картина : постоянното премахване на американското влияние в света и многото възможности, което то отваря.
Ярък пример даде вестник Global Times, чийто глас никога не се е различавал много от официалната линия на Комунистическата партия на Китай. "Афганистанският ефект" ще доведе до отпадане на някогашните съюзници на Америка – дори Сингапур, според него, вече не е в орбитата на Вашингтон и сега е неутрален по въпроси от пробен камък като Тайван. Единствените държави, които САЩ могат да заблудят, за да застанат на страната им срещу Китай, са "малки като Литва", които наскоро се съгласиха да приемат тайвански посланик – за ярост на Пекин.
Русия и Китай не са следвали тенденция да правят много заедно преди, но има признаци за възникващ съюз между тях. И двете са близки до талибаните и сега имат голямо влияние в Кабул. И двете са засегнати от американските и европейските санкции и работят заедно, за да ги заобиколят. Срещата на китайско-руските външни министри по-рано тази година завърши със споразумение "да се подкрепят усилията на други страни за защита на националния им суверенитет, сигурност и интереси за развитие" – политика, която със сигурност би работила в Афганистан.
Те също така обсъждат изграждането на алтернатива на международния ред, ръководен от Запада, който (според тях) "вече не представлява волята на международната общност". Те са били заети с използването на дипломация за ваксини, за да създадат своя собствена орбита от приятели : по-бедните страни, на които Европа и Америка са отказали помощ.
Не е необходим стратегически гений - или теоретик по конспирация – за да се види какво е вероятно да се случи сега. Когато една световна сила отстъпва, нейните врагове ще изследват нейната защита и ще видят къде могат да я притиснат.
Целостта на НАТО със сигурност е под въпрос сега. Афганистан трябваше да бъде мисия на НАТО, но беше прекратена от Вашингтон, без да се търси волята на останалите съюзници. Лесно е да се види как Байдън почти не е споменавал НАТО, като се има предвид, че САЩ харчат повече от два пъти за отбрана, отколкото останалите 29 членове, взети заедно.
Както Тръмп обичаше да изтъква, НАТО се превърна в по-малко отбранителен съюз и повече като извинение за европейците да спестят от отбраната, докато се крият под ядрения чадър на Америка. Така че, ако Байдън се фокусира върху Китай, колко много би се интересувал от Грузия? Или от балтийските лимитрофи? Бежанците са ново оръжие : тази година Беларус е насочила 4000 иракчани и сирийци към Литва. Тъй като 2,5 милиона афганистанци вече са в движение, няма да е трудно да се започне нова европейска мигрантска криза.
Следваща жертва може да бъде Украйна. Тръбопроводът "Северен поток-2", съгласуван от Германия в противоречие с протестите от Вашингтон, скоро ще позволи на Русия да изнася повече газ директно в Европа – изключвайки Украйна. Това дава на Путин свободни ръце да ескалира конфликта си в Донбас. Така че, колко съпротива би могло да се очаква от изтощения Байдън? А без Америка, колко може да се очаква Европейският съюз да се бори?
Сергей Лавров казва, че Руската федерация има за цел да създаде "наистина многополюсен и демократичен свят". При последното си пътуване до Китай той каза, че тази инициатива "е възпрепятствана от западните страни, особено от САЩ".
Тъй като us-американското влияние намалява толкова бързо и толкова видимо, тези двама нови съюзници имат своя перфектен шанс.
Фрейзър Нелсън
Байдън е уморен от натиска на тандема Москва – Пекин. След Афганистан натискът им само се засили повече. Ще издържи ли изтощена Америка и разнебитеното НАТО? "По -малко Америка" в света означава принудително изтегляне на Запада от най -важните региони, "откат" в украински, грузински, венецуелски и други подобни проекти. Какво следва?

https://www.telegraph.co.uk/politics/2021/08/26/new-moscow-beijing-axis-already-exploiting-bidens-exhaustion/